Вторник е денят за риба.
Ще влезеш с чантата с ножове
като лекар, който оперира.
Докато втриваш в бялото ѝ тяло
солта и пипера,
аз ще се чудя как е възможно
да не можеш да мислиш за две неща едновременно.
Ето, аз например, мисля,
че от човек, който обича живота,
не може да се очаква да бъде критик.
Че трябва да запишем сина си в предучилищна.
Че за кино и поезия меродавни няма.
Че отчаяно искам да уча за парфюмите
и че чакам децата да заспят, за да те имам по-близо до себе си.
Мисля си, че изобщо не ме бива в логиката
и ненавиждам шнолите.
Чудя се откъде съм наследила афинитета си към кръстословици
и способността да правя сладкиши.
Защо не съм наследила шивашкия талант на баба си, например,
и защо изобщо някога съм мислела, че някой нещо ми дължи?
А ти какво, любими?
С твоето точно око за зехтин и подправки
и с флирта, който имаш с онази в ръцете ти,
даваш едничък отговор на моите нерибни проблеми.
С щипка любов го сервираш.
