6.2.19

Михаил Билалов. Дали защото възпитаниците на НГДЕК винаги си личат или заради ироничното му чувство за хумор, но да.

Освен това: адски ми допада идеята на Мария и Албена да комуникират съдържание по мейл. Харесва ми как есенциалното пътува от човек до човек, колко е дискретно и приятелски топло, как се докосва до теб, без да ти се натрапва. Дали това е бъдещото нокаутиране на фейсбук? От нас, строителите? Ще видим.

Мишел Обама. Слушах книгата ѝ, докато оцветявах късно вечер и по време на смъртоносно скучния джогинг в Добрич. Препоръчвам я на всеки, който не е вторачен в политиката, но харесва Обама като символ на свежест и способност. Мишел като жена, като американка, като цветнокожа жена и американка, като козирог, като майка, като чистофайница, като орлица, като човек с осъзнати страхове и комплекси, като визионер, като фен на Бийонсе, като гаджето на нърда и изобщо.

Бях на мастърклас по КЕКС при Люба от LuBakery. Люба има най-тъжните очи и най-добре знае каква музика бих харесала. На нея дължа срещата си с Агнес Обел и lucius, както и всичкия пандишпан, който предстои да забъркам в живота си.

Нели каза да се снимам с фотоапарата си. Бях уклончива. Това изисква от мен същата воля, която ми е нужда за йога дишането. Забавянето значи включване на режим Уязвимост, нещо, върху което Т. ме накара да се замисля. Уязвимостта означава да си с мека среда, а моята вече е като натегнато корабно въже.

Осъзнавания: вече не оставям настроенията на другите да ми влияят. Те не са моите настроения и аз не съм виновна за тях. Още: интересува ме живо умът на бебето. Онзи ден, докато слушах Аргонавтите на Маги Нелсън, осъзнах как се превръщаме в това неговорещо бебе, винаги когато ни нараняват. Вълнува ме повтаряемостта на това, което помним само с телата си. А propos: Тялото помни на Бесел ван дер Колк е великолепен пътеводител в разбирането на травмата.

Синовете ми ме изпълват с удивление и страх. Умирам по мъничко с всеки пулс. Умирам, умирам, умирам, умирам... Още едно разкъсващо повтаряне, нали.

А Валери не е от НГДЕК. Нито е ироничен. Но смята толкова бързо, че леко ахвам. Понякога чувствам, че изобщо не го познавам и искам да го изкарам от стабилното му достолепие, но после се сещам, че той никога не би ме извадил от същността ми.