памет

3.6.18

Забравянето е като втория шанс.
Лъскаво, свежо, току-що родено
ново сетиво, с което да се хвалим.

Но истинско ли е и трябва ли
с пепел белега си да потулваме, 
с нечисти пръсти да запушваме

вената, от която споменът ни взема кръв.
Времето ще ни научи може би,
че паметта ни трябва, за да можем някога да си простим.