Как да стоя в мълчанието, след като има нещо заклещено в мен, което иска да излезе, но не стига до пръстите ми. Отварям чернова след чернова и ги затварям бели и непокътнати. Започвам да се съмнявам в принципа на вдъхновението.

В един ред:

Изолираната остра болка в гърлото не помръдва трети ден, опитва нещо да ми каже.