You can't come in
You don't live here anymore
Well, that smell of sex
Good like burning wood
My Adeline was swimming, Sweet Adeline was singing
Лора Марлинг слушам от 2-3 седмици и макар да мисля, че на моменти е твърде срамежлива и неемоционална, харесвам цвета на гласа ѝ и стила ѝ. После пак забих в alt j, които съвсем съзнателно избягвах от 2-3 седмици, но в тяхната музика има много вода и плуване, смесване на инструменти, ситуации на невинност и надвиснала опасност, изобщо - не ми тръгна с отбиването на alt j.
Чувството е както когато бях момиче и се давех в сладникав поп. Антидотът беше хоровото пеене, което ми остави в наследство ужасно критично ухо и дебел класически хастар. Много по-късно мъжете в живота ми пробиха конвенционалната ми школовка и започнах да се интересувам от тях музика. Все още ми е трудно да слушам музика без вокал, защото текстът ми е много важен във възприемането. Езикът в музиката. Мога ли да избягам от себе си?
За съвсем друго мислех, че ми се пише, но компенсирам някакви липси с музика, затова естествено поех насам.
