няма сатурнови дупки. има Сатурн, има и дупки, всичко друго е един от начините, по които бих могла да си обясня рекапитулациите, които ме налягат преди деня на рождението ми.

ами какво. много неща.

например:
жадната за внимание мухла в мен
от друга страна жената, която харесва парадоксалните си черти
(но мухлата взема превес)
привързаността към драмата
бавното порастване
ровенето в много, много дълбоки тайни. хиляди сълзи на безпомощност (ето, пак Драмата).
заобичването на поета в мен
избутването на интелектуалните граници
разрушаването на емоционалните
негативизъм към най-силно обичащите ме
излишно благоговеене към имагинерни авторитети
стоене гола и боса пред най-отвратителното си лице (може би единственото истинско)
назоваване на неща, от които се срамувам
ревност към деца
приемането на детето ми такова, каквото е
нежността
одобрението в огледалото след тренировка. одобрението преди тренировка. одобрението без грим (работи се по тази точка).
напускането на работата, която ме смазва. започването на нова и свикването с факта, че нещата могат да са леки и приятни
залитане към неестественото за мен червено в косата и връщане към любимото русо.
отказването от личния фейсбук профил
слагането на точка. колеблива, но виж т.1

и се, и не се. по всяка вероятност другата неделя ще завали.