Окопитва се капката,

опитва се да нетежи

на мястото си,

да се налее,

да се олюлее, 

да отдели миг

да се замисли

да бъде или не,

преди да осъзнае - 

все пак ще падне.

Сестро, разбирам те.

Катерина Стойкова-Клемър

Познавам те. Когато още бях ти,
косата ми още не беше намерила цвета си
и слънцето се чудеше откъде да я подхване.

Ти имаш този, за когото мечтаеш,
но той се изплъзва като хваната риба
и стиховете ти не могат да се прицелят точно.

Разглеждам портретите ти и се чудя
какво е харесал в теб. По-добра ли си, 
по-мъдра или по-пълноводна.

Помня този поглед, който мечтае,
но всъщност не вижда. Том Йорк 
пее за мечтателите, които никога не научават урока си.

Сестро, разбирам те.

present tense

Изливам се в теб, изливаш се в мен
Древна песен, изпята по изгрев
Миришем на пресен улов
Не съм виждала очите ти отдавна, не знаеш ли-
дясното гледа към мен, лявото - все по-навътре - 
Всичко ще бъде наред, казваш
Ще бъде, ще бъде
Повтарям, забавяйки крачка, за да херметизирам по-добре

Погледай добре, запомни
Кехлибарените ириси
ребърцата нанизани в кожата
косата от онази книга, как беше
Щипките вместо ръце
Никога не влизай в този спомен без да поплачеш
или поне помълчи.

разлюляване

Застрашително приближаваща се към себе си комета. Това съм аз. Чувствам се силна и (само)унищожителна. Не признавам нищо по пътя си и не изпитвам жал.

Помня този ден преди 4 години. Беше денят след голямото земетресение, страхувах се да вляза в метрото, защото мислех, че ако разлюлее и там, ще умра под земята. Предната вечер с Валери си бяхме легнали скарани за нещо. А, да. Както обикновено той прояви тотално безразличие към изявите ми (бях участвала в София Поетики) и не дойде с мен за подкрепа. След което лудата жена по бельо в хола нарежда в строен синтаксис целия си яд и безпомощност.

Днес стоя сама пред компютъра с намерението да свърша някаква работа. Отдавна спрях да искам от него да чете текстовете ми или да се надявам да проявява поне интерес от любезност към заниманията ми. Заниманията ми - тези пръски от шампанско.

Недостатъчността, моята втора сестра. Това е нещото, което ме е движило напред, но и нещото, което ме прави такъв непоносим егоист. Виждам само най-тъмните си черти - непримиримостта, прекомерната критичност, ревността, самодостатъчността напоследък.

Изгубих 17 минути, за да напиша този текст и вече ми се иска да го изтрия.

Започвам този текст без никаква идея как ще завърши.

Обръщам се навътре. Егоизъм и вглеждане в себе си. На себе си давам и от себе си късам. Страх ме е, съмнявам се, колебая се, завивам в грешни посоки, дерайлирам.

Чувствам се консуматор. Гледам, докосвам, изяждам, изпивам, изчерпвам, изхвърлям.

Чувствам се изгубена. Какво ми се прави? Защо съм така пръсната в интересите и способностите си? Какво мога и какво искам?

Чувствам се безсилна в родителството. Изпитвам нетърпение. Дълбая в греховете си.

И в същото време всичко е наред. Нямам за какво да мечтая, имам достатъчно. После идва нуждата да контролирам положението и желанието да изпитвам удоволствие. Са ли контролът и удоволствието съвместими? АЗ НЕ ЗНАМ.

Искам да мога да се умиротворявам сама в себе си. Да мога да потъвам в кратък дзен, който да ме зарежда. Но трескаво търся отговорите бързо, веднага! Това, което със сигурност знам, е че ще се променям. Не знам към какво.