из Дневник

2.1.13

Пресъздавам се в мултимедийни картини. Първия ден прекарвам в сън, секс, баница, сън, кино, главоболие, супа, повърнато. Гърбът ме боли дори на сън, кръстът й той, боли ме зад езика, там сигурно има заседнала хапка, не пльоснала в тоалетната. Благодаря на Господ, че съм в това тяло, така услужливо ме лишава от неприятности в повечето време. Аз съм това, което съм отвътре, напоследък съм кръг.
В сайтовете сравняват матката с различни плодове - ябълки, портокали, грейпфрути. Никой не казва ти какво си и изобщо ставаш ли за ядене. Със сигурност една жена не е само матката си, но всичките ми опити да се сетя за друго рикошират обратно в мен. Прима вистата ми куца. Да, личното развитие и обогатяване! Срещите с хора. Предимно по-умни от мен. Работата. Благодеянието и растежът. Пазенето на добро име и добро време. Напред и нагоре. Изкусното въртене на всичко от леглото до черпака. Четенето на разнообразна литература, за която да говориш малко, но съдържателно и компетентно. Разбирането от изкуство и владеенето на сладък и приятен смях. Всичко това - без ирония.
Извън матката си не съм постигнала почти нищо. Животът не е само конвулсивни потръпвания и оргазми, Доротея. Издържам на физическо натоварване и болка, заплатата ми е средностатистическа, готвя само на настроения, понякога ме мързи за много неща, но по-често съм много активна. Избягвам конфликти, но си имам собствено мнение. Не натрапвам собственото си мнение. Не манифестирам нищо, което мога или предпочитам. От 3 месеца на съм пушила. Пращам дарения с смс, за да прочистя съвестта си. Доброто на света зависи от доброто на единицата. За един добро е хляб и сирене, за друг - притежаването на остров.
Втори януари. Пия кафе.