Вървя надолу по Черни връх, пързалям се, пльок-пльок, никой не разчиства, но аз съм с jazz fm в ушите и ми пускат примерно това:
Много ми е добре. Много. Нищо, че обедният ми айрян е вкиснал. Нищо, че поредният ресторантьор е принцеска с претенции.
Стоя и измислям това. Радват ме хората. Шарен свят. Обсъждаме кюфтенца с Дани и Никола, никой не умира от вкусни кюфтета. Освен от преяждане.
Когато имаш достатъчно, за да си купиш билети за театър и да пушиш с Калина, май е доста добре.
