Сън: аз съм в кожата на мъж и правя опасен акробатичен номер под стъкления купол на красива (но фейк) сграда. Справям се, но адреналинът е толкова много, че бягам от сцената. Отивам в първия Макдоналдс, пред мен момиче не може да си плати бургера и аз ѝ плащам сметката. 5.80? Sometimes you gotta give what you don't have, чувам се да казвам. Поръчвам си чийзбургер, картофки и вода, ям и плача.

Напълно отговаря на чудесата от храброст, които направих тази седмица. Нито бях себе си, нито очаквах усилията ми да доведат до нещо добро. Аз просто се насилих да изпълня номера. Соматичната ми памет знае как да действа, когато ми дадат инструкции. Все още инструкциите са странен тригър - хем ме облекчават, че влизам в нещо познато, хем изпитвам мазохистично удоволствие от усилието. И после junk. Всичко е боклук, отпадък. 

P.S. Опашка от сън: пак в женевски влак. Аз и куфарът ми изтърваме спирката. Две жени ни се присмиват, но не се отказвам - търся начин за обратен завой.