Сега разбирам какво ми казваше, като ме увещаваше да уплътня с кост и мускули. Че поезията
пада поразена, когато в нея има само чувства. Тяло също ѝ трябва.
И виж ме сега, с претенциите ми, с капризите за тяло.
Биньо Иванов казва НА ФОРМАТА
Измамнице, и ти ли съдържаш съдържание?
Ами да, няма само да повтаряме каквото сме си говорили в терапия и да му викаме стихотворение.
Ломикамъчето, нали... Не е толкова просто. Всъщност просто е, но и не е.
