Сън - целувка, всъщност
сънувам Алекс Търнър, близки сме, познаваме се, но това, което ме привлича, е гласът му, както и може би сухото, земно излъчване. Никой не го интересува това.
От хората отрязвам каквото ми харесва. После - от осанна до разпни го. Недобър механизъм за “близост” толкова години, невъзможна основа за създаване на свързаност. Талантът в човека винаги ме привлича, но хората, с които се обичаме реципрочно и безусловно, не претендират да имат някакъв ярък талант. Липсата на нещо, с което да се конкурирам, ме кара да се чувствам спокойна, в безопасност и свободна да давам. Опитвам се да си го обясня. Талантът ме привлича неудържимо, но и ме окуражава да създавам лабилни, дихитомни връзки, в които е или-или. Ерго - умората.
Понякога наистина си представям, че съм кравата от стихотворението. Или лама. Или овца. Просто някой, който не разсъждава.
Чак сега чух новата песен на АМ. Все чаках правилната настройка, усамотението, тишината. А и след съня нямаше как да не обърна внимание.
yesterday’s still leaking through the roof
