Скъпи мой,

изядох шоколада, който ми купи, докато се чудеше какво да ме правиш такавава, и гледах втренчено света по интернет, все още недоумяваща, безполезна със сълзите си. Непрестанно си представям какво би било, ако аз съм на тяхно място. Ако ти си мъжът с коктейла Молотов, а аз съм в друга страна с нашите деца. Какво бих правила без твоята физическа близост, без всичко, което си, до мен. Какъв твой образ съм съчинила в главата си, без който не искам да мога. Мисля си колко съм нелепа в това пренасяне на ролите, как все така това е начинът да съ-преживявам. Плача като майка, като жена, като къща. Плача и от гняв към наивитета си на човек, "консумиращ свободата си" (по Албена Стаменова).

Мисля за нас, ние сме си убежище. Мисля за смъртта на света, за своята. Дълго си избирам оръжие, което да ме убие. Гледам тъпо пред себе си. Просто имам всичко за губене, както и гузната съвест на живия.