Онкомишка, кухненска мишка, Ребека Елсън

28.2.22



Мишке, чиито братовчеди
дадоха живота си за мен
под ножа и иглата,
зловонието на антисептика,

и с мъничките си тела
сътвориха миши неща,
за да водят моите битки,
в моята кръв,

ето я кухнята ми.
Заповядай.
Изяж всеки остатък.

Чувам те там долу, в мрака,
когато твоите роднини в главата ми
се разбуждат,
разбутват с мустачки синапсите
и перват с остри опашки
основата на черепа ми.

Настани се зад хладилника,
но внимавай с капана,
моя защо-аз капан.

Щом понечиш да влезеш,
завинаги оставаш там.