Етна

28.8.21

и ние сподававено

в укротения кратер 

ще спим

(Мария Вирхов)


И ние, и ние. Чувства се като суеверие, денят е низ от заглавия, високо кръвно и мръсотия под ноктите. Искам да легна като куче в сянката, но сянка няма. Смея се,  но е фалшиво. Като че ли само жестокостта ми е истинска, неподправена. 

Усещам преждевременната смърт на нещо и си забранявам да плача. Понякога логиката изпреварва събитията.

И ако Валери беше до мен в момента, щяхме да смесим дъха си и да му кажа обичам те, липсваш ми винаги, страх ме е, нали всичко ще бъде…

и ние сподавено

в укротения кратер 

ще спим.