16.11.20

Метрономично,
казваш,
стихотворението, дето си си отбелязала. Реших да видя какво четеш. 

От краката ти още капе вода, тежи ти от влага халатът. Не изпитах желание, а изненада, че сърцето ми е меркуриево, че след всички тези години заедно аз се трогвам точно от любопитството ти към ума ми. Още се опитвам да си простя, задето през уикенда не удържах егоистичния си порив, задето повиших глас, за да се уверя, че ще съм чута, а ти -- теб нищо от това не те впечатлява-- ти зачиташ северноанглийските ми поети.