5.4.20

Нови очи.
Неутрални, жадни и мирни очи.
Щастлива съм с това бяло знание
и с липсата на липси, на опорни точки
и огледала.

Неговата хетерохромия завърта в мен пружина
на вълнението. Рибешкото му тяло влиза през пъпа ми.
Басово гъгне, че нямам нужда от дрехи. Сънувам го как е изпълнил
устата ми, как не мога да избърша тази целувка. За пръв път
изневярата няма вкус, минава и заминава като живота.

Опитвам да разбера как завистта се деформира преди да изчезне.
Мълчанието си тълкувам като отказ да се заявя и понякога -
като безразличие. Понякога мисля книга, която да мълчи вместо мен.