Думи, Силвия Плат

Разпадам се. Не говоря за рухване, а за фрагментиране, за оглеждане на всеки фрагмент. Превеждането събира частите, стяга ме и ми е важно да успявам да го правя винаги когато поискам.

Думи (Силвия Плат)

Брадви,

след тях звъни дървото.

А само как ехтят!

Ехтят, отскачайки

от центъра като коне.

Сълзи

мъзгата, като водата,

дето иска пак

да стане гладко огледало

до скалата,

която се криви и хлътва,

череп бял,

прояден от зелени бурени.

Години по-късно

ги срещам на пътя —

думи сухи, без ездач,

със своя неуморен тропот.

Докато

от дълбината, звездната карта

управлява света.