кино

15.12.19

Сложих рокля и високи токчета
и станах някоя, отиваща на среща.
Косата ми повличаше след себе си
мъгли, а крачките пращяха като цепеница.
Следобед беше.
Жена наблизо носеше
Шанел, което вдъхва сигурност
като познат маршрут. И беше
тъмно като в яката на пуловер
от кашмир. Сухо като мъжка длан.
Сама, застинала на мястото си до пътеката
(за да имам шанс за бързо бягство),
очаквах своята любима авантюра.
Рядко любовта е ярко осветена,
гледам все един и същи филм.

Няма коментари:

Публикуване на коментар