Ха! Приспан е потокът на споделянето. Дори на воайорството донякъде. Виртуалният ми свят се смалява и все още нищо не ме е заболяло поради този факт. Оглеждам пространството за нови, невидени досега знаци. Маркировка, пътечка в гората.
Воденето на дневник не ми се удава, макар от 9-годишна да водя бележки под някаква форма. Ядосвам се, вбесявам се, тръшкам, хвърлям, въртя очи. Не мога да понеса да седя в образа си, спокойна и удовлетворена. Очаква ли се да изпитвам удоволствие? Кой каза?
Мисля, че съм пред огромното предизвикателство да намеря себе си за интересна.