20.10.19

Честа локация в сънищата ми е първото ми училище в Добрич. “Петко Р. Славейков”.

Често сънувам des extraordinaires. Bjork, Roisin Murphy, Bowie, предимно музиканти.

Има неописуема тръпка в отметката seen в чатовете. Аз завъртях живота си около това seen и неговия пренос в действителността. Копнея да съм seen, защото не виждам сама себе си.

Тялото ми е нашарено от белези. Татуировките ми остаряват с мен, мастилото се разлива със свиването на кожата ми, но ги обичам истински като деца. Разполовена съм цезаровски по средата със съвършена розова бразда, но цезаровите раждания бяха единственият възможен начин за мен да не губя усещане за телесна сигурност, за непокътната детска цялост.

Уединението е подарък. Понякога искам да съм много далеч от децата си. Децата ми имат дете.  Мъжът ми не знае какво да ме прави, когато се отцепя в себе си. Пие чаша след чаша студена вода. Мечтая за стая, в която няма нищо - да мога да влизам в нея и да лежа в baby stretch с чело, опряно в земята, да мисля думи, да е много тихо.




1 коментар:

  1. Отдавна спрях да чета този блог, сега виждам защо-авторката си дълбае ли, дълбае в комплексите си и по някаква причина е решила да води психо-дневник, който може би четат две-три придворни приятелки. Неуспехите са уроци, всичко е със смисъл, авторката се смята за красива, неясно защо. Доста скучно и сиво, а имаше потенциал да е различно.Като мъж, не завиждам на съпруга, с тия безкрайни хормонални самоанализи.

    ОтговорИзтриване