Мило мое момче

7.7.19

Не знам какво се случи през последната година. Като че ли живях с непрестанното тюхкане защо времето тече както тече – или прекалено бавно, или дяволски бързо. Пометох те в потока на полубудната си мисъл и рядко достигах до теб, до твоя светлорус бряг и яркозелена мисъл.

Да кажа, че с раждането на брат ти много неща се промениха, би било очевидно. Всяко дете променя всичко наново, но ти изтърпяваше всичко по своя леко дръпнат, дори на моменти неангажиран, начин. Мисля, че само веднъж изказа наглас съжаление, че брат ти се е родил и нито веднъж не го нарани физически. Между тези странни наглед твърдения аз, майка ви, се уча да управлявам отношението си към особената сиблингова ненавист. Чрез вас аз се уча да управлявам отношението си към толкова много неща: към себе си, към приятелите си, към родителите си, към колегите си, към свирепи хищници като завистта, ревността, възхищението, слепия възторг.

Но не това е важно сега. Важното е, че през последната година аз се боях ужасно много, че съм жестока и несправедлива към теб. Влагах свои собствени страхове в невинния ти образ и не успявах да видя теб, ангажирана от ужаса по малката Доротея. Да осъзнаеш, че майчинският ти инстикт работи зле е едно, но да разбереш, че не виждаш детето си, е неописуемо. Всяка твоя пробойна се превръщаше в кошмарна дупка в главата ми, защото мислех, че ще се напълни с моите собствени дефицити. Като че ли нямах доверие в твоите възможности, защото никога не съм имала доверие в своите. Рационалната, начетената половина от мен разпознава всеки импулс, всеки надигащ се крясък, всяка логическа нишка, но емоционално аз съм на не повече от 8-9 години и като че ли не търпя друго дете, (било то и моето!), да отнема от моето право на тантрум.

Вече дори не се и извинявам, любими мой. Просто се моля да мога да прогледна, да съумея да си събера всички фрагменти и да получа цялостен свой образ, защото тогава ще събера и твоя. Ще те приема без шлейфа на вината и неадекватността, които понякога ме заливат в най-банални ситуации. Ти нямаш отговорност за нищо от това и ако някога прочетеш това (или друго от предишните ми писма), бъди убеден, че мама никога не те е обвинявала за нищо, а във възпитанието ти с баща ти дори случайно не сме изпускали тази дума. Ти не си виновен за нищо, а ако имаме конфликти, то е защото досега аз не съм се справяла с проектирането.

Ти си човекът, който по най-естествен начин възкликва Ах! или обича с цялото си сърце. Обожавам как рисуваш и рецитираш по памет, без никакви усилия, как погледът ти се отнася по нещо красиво (или микроскопично, някъде в далечината) и как преодоляваш личните си трудности по свой си начин – бавно, аналитично, с мълчалива и трогателна криза и успокояване за финал. Осъзнах, че с времето започнах да казвам „Той не е див и щур като повечето момчета” с гордост. И колкото и да не харесвам ленивостта и нежеланието ти да се занимаваш със спорт, толкова обичам ентусиазма ти за филми и книжки, защото твоят ум пътува, шири се, отдава се на свободни спускания и изкачвания и мисля, че е страхотно.

След няколко часа, в 02:23 ще станеш на 6. Изразяваш задоволство от всичко, което си – колко са ти здрави зъбите, колко е готино, че си напуснал градината, колко са ти каменни мускулите, колко забавни са шегите ти. И въпреки че времето ще положи всички усилия да те накара да загубиш вяра в себе си, желая ти винаги да харесваш човека, който си. Желая ти да приемаш разочарованията като естествена част от пътя си, да умееш да изстрадваш пълноценно загубите си и да не влачиш емоционален багаж. Малко се поотнесох. Просто бъди здрав и порасни благороден и великодушен! Обичам те колкото цялото небе, Самуиле! Честит рожден ден!

Няма коментари: