Юли досега

14.7.19

-Карах ужасно смешно.
-Не е било смешно, мамо, караше много хубаво.

После Самуил се разболя точно на партито си за рождения си ден. С баща му имат тази забележителна традиция - на рождените им дни винаги се случва нещо неприятно.

Два дни в болница със Сава и няколко дни, в които се боря с нервен стомах. Напрежението от шофирането ме смазва, ненавиждам го, не мога да се отпусна и мразя обитаването на тази несекваща тревожност. Сравнимо е единствено с ужаса ми от летене.

По някакъв тайнствен начин трябва да съвместя отпускането с концентрацията, letting go vs taking control. Нещо така тривиално, а всъщност неимоверно трудно. Пясъкът в устата! Замислям се колко често животът ми ме изправя пред “мъжки” дейности, към които инстинктивно имам желязна съпротива и как вероятно затова имам синове - за да овладея конфликта. Карането, летенето, поемането на отговорност, разчитането на себе си, професионалната амбиция - все неща, които в главата ми са в мъжки род, защото винаги съм била дундуркана. Разбирам защо съм такава, не искам да продължава вечно, затова правя малки крачки извън комфорта си.

На 34 съм, а ме е страх от всичко. Безсмислено, нали, Марк Аврелий?

И друга бележка: раздялата с всяка една илюзия и заблуда е велика свобода. Кърви известно време, но е божествено.


Няма коментари: