по действителен случай

12.6.19

-Изглеждаш на ръба.
-Не. Просто съм в строеж.

Нещо в мен разпознава твоето тъмно
гнездо, твоите лунни пътеки, по които
се изхлузват руси косите ти, ямби и младост.
Обхождам стаите ти и срещам същите
огледала. Сребристи висят обесени зимите ти.
Обсебена от опитите си да паснеш и изпъкнеш...
В теб космосът не е изтрил копнежа по края,
ти знаеш.

Няма коментари: