11.4.18

Силвия Плат за мен дели върха на модерното поетическо изкуство с малцина. Преводите на Владимир Трендафилов за блестящи, съперничат на оригинала. Мечтата ми е един ден да видя всичките ѝ поеми на български!

Следва плах опит за превод на едно от последните, ако не и последното стихотворение на Силвия, дни преди да сложи край на живота си. Превода на Трендафилов вижте тук.

The Edge

The woman is perfected.   
Her dead

Body wears the smile of accomplishment,   
The illusion of a Greek necessity

Flows in the scrolls of her toga,   
Her bare

Feet seem to be saying:
We have come so far, it is over.

Each dead child coiled, a white serpent,   
One at each little

Pitcher of milk, now empty.   
She has folded

Them back into her body as petals   
Of a rose close when the garden

Stiffens and odors bleed
From the sweet, deep throats of the night flower.

The moon has nothing to be sad about,   
Staring from her hood of bone.

She is used to this sort of thing.
Her blacks crackle and drag.

Накрая

Жената тук е съвършена.
Мъртвото ѝ

тяло се усмихва, достигнало целта си.
На гръцка статуя приличат

диплите нa тогата.
Нозете 

боси сякаш казват
"Дотук дойдохме, вече сбогом".

Мъртви отрочета, змийчета
навити, по едно

на всяка каничка с мляко,
вече изпразнена. Завила ги е

обратно във себе си както
розата навътре прибира свойте

листенца, щом бликне сладък нощният
дъх от дълбокото гърло на градина застинала.

Луната да тъжи задължение няма,
гледайки от своята костница.

Свикнала е вече.
Пращи и влачи се саванът ѝ.