9.8.17

Георги Рупчев, върни се, за да напишеш стихотворението,
което от дни ме тревожи.
В него има лято. Остри капачки на коленете на момиче. Момче, което отсъства, но напомня за себе си като изгорено. Град, който ще се изпари, когато двамата си тръгнат.