октавиан

1.8.17

най-красивият циан на морето
най-соленият и невъзпитан
когато сме твърди и сочни
и се гледаме хищно
и е горещо, и пищно
но сянката му е тъмна като ракла
хладината му - хлъзгаво гърло
и ме кани да полегна в хамака му
роклята да хвърля на земята
косата да вдигна
да запримижам
да се оставя
да остана за зимата