26.5.17

Все още не мога да реша между vespertine и vulnicura
между

He's the beautifulest
Fragilest still strong
Dark and divine


и изплаканото и извиканото

show me emotional respect

между началото и края, между краката на на 14-годишната ѝ връзка с мъж, когото боготвори.

По целия железен път, който изминавам до работа, разговарям с триангелите на ∆ и Бьорк, която ме е затиснала с точната поезия за случая. Напомня ми за началото на майчинството, когато се чувствах напълно емоционално и физически изчерпана, а трябваше да продължа да давам. Това дори не е избор. Любовта не се ли свежда често до болката, която можеш да понесеш заради друг човек, а така, по пътя, разбираш що е праг, що е себеуважение и що е това сам да си сложиш компрес на раната. 
Не мога да спра да мисля и за филмите на фон Триер и наказаното добро.
Снощи заспах трудно към 1. Будя се разплакана малко по-късно, когато В. си ляга, защото съм убедена, че в леглото ми има черен хартиен паяк с оранжеви ивици на крачетата. Съвсем реално го виждам как пъргаво крачи до лицето ми. В. ми шъшка както на детето, когато се разплаче в съня си и трябва да го успокоим.
Събудих се с друг сън, с уста, пълна с карфици и неистовото желание да запея.