14:48

Всеки ден по 5 минути да мисля за смъртта - така пише в последната ми книга. За да съм я оглозгала добре, когато дойде краят. Но в същото време - списъци с неща за правене, за имане и за откриване. Неща, които да си спомням. 
Понякога те поглеждам и ми вдъхваш смисъл. Най-хубавото нещо, което напоследък си ми казвал. Аз стоя зад твоя гръб, ти стоиш зад моя. Мисълта да е друго ме срива. Не би могло да бъде друго, освен нашето и всеки ден си мисля дали го заслужавам.
Наблюдавам слабостите си и се уча да ги разбирам. Мъча се да ги калявам, полагам усилия. Никога не съм харесвала примирението в думите "аз съм си такъв" и последиците от него. Каква незаинтересованост от живота би те спряла да се променяш? Движи се. 
Много искам да променя формата на нещата, които пиша. Усещам, че трябва, а и всичко дотук не отговаря на потребността ми да намеря новото. Очаквам я с убеждението, че някой ми я е обещал. Нещо кратко, нещо чисто, нещо, което си струва. 

You Might Also Like

0 коментара