кратко пояснение, без което сигурно можем

13:42

В този блог рядко се обръщам към вас, обикновено е към него. Първоначалната идея беше обяснение в любов, нужда за внимание от един-единствен човек, плачлива и почти абсолютна версия на офлайн живота ми. Докато вчера Йоана не ме попита какво мисли Валери за това, което пиша и аз ѝ казах, че той не го чете. Много отдавна спрях да го питам какво мисли за едно или друго, престанах да искам от него да се интересува от вътрешния ми свят, така както аз от неговия. И осъзнавам, че много отдавна това не ме обижда, защото блогът спря да бъде зов за вниманието му, а е започнал да се грижи само за комфорта на авторката. 

Аз не пиша за внимание. Усмихвам се при това откритие, как така досега не съм си го казала - ясно и високо?!
Натъртвам, че животът ми с този мъж не е цветя и рози, не е пълно щастие в 100% от времето, но пазя проблемите си за най-вътрешния ми кръг от хора. Никой не очаква да пиша за какво сме се сдърпали преди две вечери или за какво си мълчим, нали?
Тук сте прочели много за това как обичам съпруга си. Той - не. Той го знае. Както пиша тук, така говоря на него. Всичко е истина, да. Целите ми вътрешности са в този блог, радвам се, че с времето словесността ми затихна, остана само есенцията. Хубаво е, че вече не пиша както преди, а още по-хубавото е, че нямам идея как ще пиша след 2 месеца или 2 години. 
Преди време в едно предаване ме попитаха дали мисля за книга. Не. Блогът не е литература, аз не съм писател, но обичам този начин на себеизява и скоро не възнамерявам да прекъсна. Ако един ден почувствам, че нямам нужда от него, ще спра и толкова. Нямам други творчески планове.

Та.... благодаря ви, че наблюдавате метаморфозите ми дискретно и ненатрапчиво. Щастлива съм с такава публика.

You Might Also Like

0 коментара