2.9.14

В стаята е вечно 7 и половина.
Сиво утро с розови бузи като на някой, който бърза.
Виж как нетърпението се вселява в мен
и скоро тичам да те зърна.
Разперена над тебе, решена да те разкодирам.
Да опипам, за да се подсигуря.

(Отсреща кран със щръкнал скелет подпира небесата.)

В стаята ни времето е спряло.
Обърнало се е със гръб и ниже броеница.
Как всичко спи, докато спиш, а после
съмва.