из дневници

22:42

Изобщо не ме бива в софистицирания външен вид. Облеклото ми винаги издава нетърпение. Дрехите ми са предимно цветни, предимно памучни и предимно скромни. Ако притежавам етикет от по-висок ценови сегмент, нямам с какво да го съчетая. Ненавиждам да се изтупвам в един цвят, ненавиждам наслагването на няколко нюанса на един цвят. Избягвам черното. Сивото не ми стои, но го нося през зимата, от което се чувствам като минала през сокоизстисквачка. Червеното е любимият ми цвят, но рядко намирам подходящото за мен. Обувките ми са почти без изключение от естествена кожа, напоследък, за жалост, главно ниски. Изобщо не ме бива в софистицирания външен вид. Това, че харесвам модата, не значи, че разбирам от мода. Не умея да пресъздавам красота, сигурно затова талантът ми за рисуване си остана недоразвит, а убеждението ми, че в предишен живот съм била архитект все по-осезаемо "ме боли", защото красота мога само да регистрирам, но да пресъздавам не умея.
Последните дни се опитвам да напипам какво точно ме яде. Животът ми е прекрасен предвид детето, умората и липсата на професионално развитие. Най-добрата ми черта е че виждам само това, което искам у околните. Най-лошата ми черта е че виждам само това, което искам у околните. Стигнах до извод, че гардеробът ми е отражение на стагнацията в момента. Натоварвам тялото си и само когато мускулите ме болят, усещам, че живея правилно. Междувременно това, което ме яде отвътре, ме яде и отвън. Прекарах месец капсулована с мъжа и сина си, високомерно поглеждах навън и пак се прибирах обратно в балона, където досадните въпроси са само тъп подводен шум. Няколко пъти се замислих дали да изтрия профила си във фейсбук. Разглеждах детски градини и шлифери онлайн с еднакъв успех. Четох, гледах филми и водих дълги разговори с мъжа до мен. Все повече го чувствам мой приятел, нещо, което досега не е успявало да замести чувството, че е мой любовник. friends with benefits, шегуваме се и стискаме ръцете си, но не знам дали повече като приятели или повече като любовници. Предлага ми варианти да се почувствам по-добре, а мен вече не ме притеснява да му призная, че не знам защо не ми е добре. Готвим си. Казвам му, че без никакви угризения бих изхвърлила всичко от дрешника и той ме поглежда както се гледа болно дете. Знае, че гардеробът е само мишена. Егоцентризъм е да мислиш само за себе си, когато целият свят край теб рухва, но това е - мисля за спасението си. Не че има от какво да се спасявам, просто е добре знаеш, че би могло... би могло да потрябва.

You Might Also Like

0 коментара