слънце луна

19:52

Отворила съм очи в очакване на суперлуната. Суперлятото тази година почва в най-дългия ден от годината (което пък значи, че зимата идва???). Винаги ужасно ме натъжава мисълта за деня след слънцестоенето. И какво направихме дотук? Какво се случи, та денят ще се скъсява, ще ни оставя все по-малко време да светим.
Лятото почна с лунния ми силует, стържещ тиквички в кухнята. С обичайните за тази къща миризми на копър и домати. В бурното време навън, време, правено от хората на жълтите павета. Синът ми ще се роди в нежна революция. Стъпвам тежко в бялата си рокля, рисунка с пастел, наближила някаква невероятна промяна, един от своите пикове.

You Might Also Like

0 коментара