Забравила любимите си книги. Не си спомня сюжети, само картини. В очите й плуват малки сатъри, малки, но остри. Главата й - камък, който понася надолу. Две свраки със синьо на гушката спорят за копче. Едната убожда окото на другата. Не завиждай! - казва. Няма за какво. - отговаря.
Докато в повечето блогове ухае на канела и портокал, тук мирише на застояло. В написаната книга лирическата героиня знаеше какво иска да каже авторът. Два дни поред с олющен лак на показалеца никога не е било. Джингъл белс със звук на потрошено.