за красотата

24.8.12

Мислех, че Радиалната кост е някъде по към рамото, но не, била тази от лакътя до основата на палеца. Сестра й Улна. По принцип смятам двете сиамски близначки за най-хубавото нещо в моя скелет, но го разбрах едва снощи, когато прочетох, че в анатомията на Флора именно това била най-нежната част. Има нещо удивително в човешките ръце. В метрото добре наблюдавам ръцете на хората. Грозни, убиващи нокти. Девствени пръсти натюр, оформени като лопатки или други сечива. Мъжки ръце с тънеещи върховете - малки крайчета с розов цвят и нежни-нежни кутикули. Стряскащи конструкции в ярък лак, заплашително извити надолу. Непогледнати ръце, непогалени ръце. Уеднаквени и обезличени длани. Ръце с найлонови торби, ръце цял ден щракали по копчета, ръце на програмисти. Ръце на млади майки с отрязани дълбоко нокти и една специфична мекота,от която ти се иска да целуваш. Старчески, възлести пръсти с бръчки и петна, с пръстени и втвърдени като камък мазоли, техните топографски, разкошни и тъжни ръце.

Пиша ви от моята Радиална-и-Улна. Добре е, че всичките ми (ви) кости си имат имена. Те последни ще си идат. Скоро гледах как търсят мумията на Нефертити в онези потресаващо потискащи места, пирамидите. Докато търсеха царицата, намериха така екстравагантно запазения скелет на свекърва й, злобната, но красива Тия, майка на Ехнатон. Един такъв дребен и изящен череп, запазен, и тази дивна коса, дето е имала. И си представям - ами ако Тия стоеше в метрото и държеше торбичка с маслини от Халите?...




Няма коментари: