Да, краката ти монументи
от епоха която не е изживяна
златноруса
отредено ми е място в тях
в плитката земя на свода ти
при угарките от твоите цигари
обувките ти от английски сайтове
и педала на газта в краката ти
и ямките на колената ти
покрити с меки жички
в които рикошират любовните ми погледи
и издяланият глезен
завързал в себе си очите на жените
които са те галили
гол и по стенания
стената на бедрата ти
твърда почва под краката ми
губя я
когато плъзвам пръсти
нагоре на север
оставям се да бъда застреляна
ако си искал да ме направиш поклонничка
ако си искал да сключвам ръце
по прасците ти
меката им славна архитектура
от 80-те години на 20 век
ето ме
плъзнала
в огнището на твоята камбанария.
