героиня с чаша, за която никой не е писал роман

18.7.12

Най-хубавото на посещението на дестилерии е призмата, през която пречупваш преживяванията си извън нея. Когато излязох от тази на Jameson в Дъблин преди време, духаше свиреп ирландски вятър, весело и неочаквано до иначе жизнерадостното небе. Свободната дегустация на уиски изостри всичко - от болката в краката до усещането за безусловна любов към целокупния ирландски народ. Пришките като кратери мe осениха с героичната мисъл, че преживявам микро Голгота, всичко си струва за Дъблин. Посещението на дестилерия и пивоварна в един ден се оказа автентичен културен транс. Нито един музей и китен двор не може да ме докара до онази еуфория, която изпитваш, само когато ядеш и пиеш в чужда страна.

Сега видях от Събина, че водка Absolut правят състезание за блогъри и най-харесваният постинг печели трип до дестилерията на Absolut в Стокхолм (и съответно обиколка на града). Включвам се, не защото смятам, че ще събера най-много споделяния и харесвания, а защото, както се казва:

Чиста, ледена, ясна. Като Стокхолм.

Ето какво питат от Absolut:

Какво те кара да се стремиш към най-доброто в живота си?

Презирам инертността и зациклянето в едно състояние. Дори прекалено трайното хубаво не е на хубаво. Обичам движението, гъвкавостта и способността да се изненадваш от себе си. Мотивация съм си аз, аз съм си спусъкът. Никой не може да ти причини това, което сам можеш да си причиниш, това важи и за прогреса. А и най-доброто е винаги бъдещ момент.

На какво си готов, за да ставаш все по-добър?
На работа, упражнения и експерименти. На уроци от по-добри от мен. Никога не се оглеждам в радиуса на окръжността край мен, а във върха. Нехая за източни философии, не чета мантри, не използвам връзки (понеже нямам) и винаги цитирам източниците си.

С какво е различно ежедневието ти от това на околните?
Не съм екстремна личност и ежедневието ми е доста банално. Ставам, пия кафе, закъснявам, припряно включвам алармата, излизам, почвам да се възмущавам на тълпите при ескалатора в метрото, правя забележки на хората, които не стоят вдясно, работя, чета, виждам приятели. Търся тръпките в отношенията си с хората, контакта, писането. Адреналин, подобен на този, който идва, докато те татуират - уж нищо особено, но за теб тежи и има смисъл. Така е и с ежедневието - различно е до степента, която сам му дадеш.

AbsoLikeItLutely.

Няма коментари: