6.6.12

Когато преминавам през периоди, мъже писатели белязват каквото има за белязване. Нещо като букмарк, ярък цвят на бяла страница. Жените вземам между другото, мъжете помня дълго, дори след като съм ги забравила.

Мороа и
Климати. Тук-там липсват пълни членове, но те и в 21 век липсват. Много е стара, почти се разпада под пръстите ми. Жълтее и мирише на печатница.

Чудя се какво следва. "Не мислите ли вече за деца?" Не. "Няма ли да бременееш?" Не още. Защо си отслабнала? Защо не ти се яде? Защо не пиеш? Паля триумфално цигара. Все още.

Няма коментари: