черната дреха на мъжа, когото не помня

26.4.12


слушах тази песен на Флорънс
която ми напомни на дивното лято в което в лицето ми
се блъскаше вятър/ нощният въздух край белите скали
и звукът на мотора на колата на друг
немой мъж
сладката нотка в парфюма му и черната дреха
в която се сливаше с нощните птици
са единственото нещо което все още помня от него
и разпознавам макар да е минало време
от дивното лято на споделените лудости

камбаните бият веднъж
и само веднъж това е метафора


Няма коментари: