кратка мисъл за миналото време

15.3.12

На непреклонна възраст съм. Някъде ме наричат жена, другаде ми искат личната карта. Последното се случи 2 пъти през изминалата седмица, докато пък първото само веднъж. Нека поне изоставам бавно.

Преходният сезон, който уморява всичко. Гардеробът ми е уморен, обувките ми - също. Чашите,чиниите, лицата, улиците. Излюпват се несигурно.

Благодарим за вашата кандидатура. Поради големия брой постъпили автобиографии, в момента не може да бъде разгледана - казва Йоана и после ме кара до вкъщи.

Безнадеждността е преходен сезон. Зациклила. Тези географски ширини се характеризират с дълги и мъчителни преходи. Хората правят филми за това, а после сами им се радват. Изпитват радост да смилат отново и отново кошмарите си. Наричат го изкуство. Аз ги наричам преживни животни.

Спомням си един дъждовен следобед в тобако. Миришеше на мокър парк. Бяхме единствените хора навън, 2 седмици преди сватбата. Значи това е щастие. За изкуство - не знам.