Той не ми позволява да мия съдовете. Както се разбра - имам синдром на Рейно, заедно с друг един синдром - на вглеждане в малките неща. Разкоствам ги. Показах си на лекарката подутото пръстче и се засмях колко съм тъпа, задето малки неща ме изкарват извън строя. Понеже ги забелязвам, за съжаление така съм направена.
Тройка на разсъмване за двойка на разсъмване. Мураками на коленете ми, приятен човек, европеидно приятен, признавам си. Слизам от колата и като че ли в Студентски град е паднала лучена бомба. Лукът е всепроникващ, наоколо има само лук и безвкусно облечени студентки. Очните ми ябълки замръзват, бях забравила какъв е вятърът в Студентски. "Ами да ви пратя на съдов хирург". Знаете ли, мисля си, това във вените ми трудно се лекува.
Всичко, което ми се случва, е в отдел вътрешни болести. Нямам за там напрвление. Не съм осигурена в точно онази година, в която докарах живота (и връзката си) до разпад, бутнах я на колене. Тогава осигурявах първостепенното си желание - да се качвам в чужди коли, да не зная къде съм, да изричам неща като в мъгла. Платих си подобаващо. Но вноската не излиза в регистъра.
Не мога да се отърва от усещането, че съм проста като гъба. Нещо не правя както трябва. Балансът за семейни ми е най-трудната дисциплина. Разболява ме, върти ме на шиш. Постоянно ме гложди мисълта, че ни се случва това, което заслужаваме. Тъпа овца.
