Всяка година по това време

6.12.11


нищо не пропускаме докато се обичаме.
нищо не е безвъзвратно.
всичко имаме за губене.

Когато обичаш кентавър, не може да не летиш. Стискаш му кокалчетата до побеляване, понеже няма сила, която да те държи здраво на земята.

Лягам си до него с пижама на котки и лъвове. Страх ме е, че любовта му ще отслабне, защото сега спя с пижама. На котки и лъвове. Друг път ме е страх, че ако си изтрия грима пред него, ще сваля последната люспа от бледия си образ. Той стои и ме гледа. Светлите му мигли са калейдоскопът, в който се взирам всяка вечер.

За рождения му ден ние:
пресякохме облаците
чухме вятъра докато си говореше с покрива
опитахме 3 вида сирене
качихме се високо
смяхме се с глас
влязохме в крива къща
пяхме в колата
упражнявахме холандско х
изтрихме последния месец
не си настроихме часовника
ядохме сладко
забравихме лошото.

Аз не съм стихотворението на Иван Ланджев. Прекрасно е, но аз съм още котки и лъвове.

Няма коментари: