faithless

3.11.11

Започвам като златна есен. Изпращам го с бикините в едната си ръка и чашата кафе в другата. Единственият цвят е червената ми вътрешност. Гримирам се старателно, излизам. Надишвам се с коледата в старбъкс - портокалова е, топла и димяща. Казвам на Еличка и на Еми, че е хубаво да ти мирише на коледа. Говорим си за бебета, за имането им и нямането им, за жертвите. Еми: Когато не мога да попреча, съм длъжна да помогна. Напълнила съм се с мъдрости от моите мърдри приятели. Нередактирани.
Задръствам се с фейтлес, нормално е, прогресивно нормално, вокално, различно в годините. Не мога да спя и да ям, само пуша и пия, изяжда ме това, което не ме убива. Приличам на американец извън своя небостъргач. Faithless, faith, what about it...
Пунктуацията ми куца, крета ми пунктуацията. Имах 6 по синтаксис, но винаги мразех подчинените фрази. Главните, главните, те да са живи!
Портретът ми сега би изглеждал така: призрак с поникнала дързост.
Да видим как ще свърша.

Няма коментари: