31.10.11

Върнахме часовника назад. И времето със него върнахме. Потеглихме обратно към миналите зими, повтарят се блатата, през които газим. Студените блата на зимата. Обезумели тичаме към ефимера. Нещата, които отричаме са най-големите истини. Мила каза "по-малкото зло е най-голямото зло". А най-голямото зло са ни другите, нали, Жан-Пол.

Отхвърлям очевидното като лошо направен аборт. Емили Дикинсън се моли да й се казва истината по-заобиколно, защото я заслепявала. Емили Дикинсън може и да е умряла девствена, но със сигурност е имала философия за живота. По-добра от моята и по-ефективна. Застоят изпраща сигнали в сънищата ми и здраво ме гушка, уютната прегръдка на застоя. Преминавам през подземно царство, където най-тъмните неща от мен стоят с насочени към мене пръсти, най-тихите ми тайни са отгоре като пяната на телешко варено. (Когато спреш да бъркаш постоянно, неядливото изплува).

Това, което не ме убива, не ме убива, цитирам себе си. Просто като фактите. Направена съм с внимание към детайла. Зум съм на детайла. Влияя лошо на всякакви повърхности.

Няма коментари: