2 години и 622 публикации по-късно. Търся удоволствия и изпомпвам мръсната вода на преживяното. Вече не ме е страх да поглеждам назад, клише до клише, напоследък клоня към клишетата като сграда, която след малко ще рухне. Вече си пера черните ризи пред всички. Вече прознасям всяка съгласна отчетливо, отлепя ми се от стомаха почти. Вече съм цялата мрежа от съдове, машина за кръвопотоци и сърдечни контракции.
Предната вечер сънувах как се наблюдавам да пиша историята, която написах на Ета. Гледах си почерка уголемен, издутото ми минало ми влизаше в очите. А снощи - Кайо сънувах. Някой ми пожела сбъдване.
