слънцестоенето

21.6.11

Представете си, че от този ден нататък денят отново ще започнее да слабее, да ни води към зимата. Днес ирландците си правят лятното céilí. Моят свекър има рожден ден. Цикълът на живота отново демонстрира безпогрешната си проява на давам-вземам - ударно, трайно, травматично. Никога не се радвай прекалено дълго, защото времето винаги се стреми към баланс и го постига само чрез мъка. Спомням си какво казах на Веси преди 3 месеца- няма вечно нещастие, както няма вечно щастие. Последното се принася в жертва на първото. Особено в най-дългия ден от годината. И в слънцето има мрак.

Няма коментари: