19.6.11


Движа се по вълни, които някога бяха подводни. Сега следвам неговите течения, които никога не спират, водят в сладкото неизвестно. Страшното приключение. Изтръпвам при всяко изпреварване на кола по пътя. Кракът му лежи тежко върху газта. Бързането към несега-то; там ме влачи със себе си, свиквам да подтискам поривите си да повръщам от скоростта и завоите и да натискам паник бутона на навика. Минава на пета с лекотата, с която освобождава сутиени. Иска да си купи кюстендилски череши, 2 кг, но бързо, че заптиетата гонели търговците от пътя.

Не можеш да обичаш мъж, само защото е като теб. Обичаш го, защото е всичко, което не си. Защото е безотговорен като дете или защото те поставя на място категорично и безмилостно. Защото те е виждал делова и съблечена, пияна, напушена, вкисната, сутрешна, разгонена, скучна. Обичаш го заради стремежа да те накара да видиш нещата през неговите очи. И ти никога да не можеш. Но стремежът все да не спира. И ти да искаш да си прережеш вените от невъзможност да си негов сиамски близнак. Да си му вярна пенелопа, да си колосът на всички караници и целувки, да се скубеш редовно, да носиш на пиене, да си секси на 30, 40 и 100. Да се запечаташ във времето.

не искай
пеперуда
в буркан

Няма коментари: