На всеки 3 години

5.4.10


Любовта НЕ трае само 3 години. И Бегбеде, в края на краищата, се съгласява с това и се моля на всички богове-закрилници на супербогаташите/копирайтъри/грозници, като го е озъзнавал да не е бил на свръх доза.

Да, Фредерик, първите 3 всичко е окей. И ти се иска да празнуваш Св. Валентин всеки ден, да му пишеш мейли и stalker-ски смси постоянно, да го ревнуваш свирепо, да го чукаш още по-свирепо, но всъщност си толкова свирепо сляп за реалността... Реалността е следната: идва момент, в който ти приемаш другия за даденост, той теб също. Идва момент, в който единият кръшва, другият-също. Идва момент, в който си пиете кафето заедно сутрин, блажено гледащи се в очите, а всъщност нещо някъде навътре у вас дълбоко е заспало. СЛЕДВА: бърз ободряващ шамар от двете страни, малко разлюляване на света под краката ви, малко студен душ, малко попарване, малко изстискамисилитепрестанидаменараняваш. Това е повратният момент- да намериш куража отново да се влюбиш в същия човек, да го приемеш с всеки новооткрит недостатък и да искаш през следващите 3 години да минете през още един повратен момент, за да стигнете до следващото влюбване.

Той държи ръката ми докато вървим по улиците, държи и дробовете ми. Стисва ги здраво всеки път, щом го видя. Готви най-яките и posh неща, носи най-готините боксерки, от които дупето му изглежда размазващо секси и има най-чувствената челюст. Да. Доста "повратни моменти" сме имали и след ВСЕКИ се влюбвам все повече. Той също. Някак...личи си. Докато шофира пуска "моите" песни. Когато танцуваме винаги накрая ми поръчва aftershock, защото знае, че го обичам за десерт. Когато спортуваме заедно ме гледа собственически как се движа из залата. Казва, че очите ми се ужасно красиви, а те са просто кафяви, но аз се правя, че му вярвам. Прави великолепни неща с устните си, а това за съжаление, на много малко мъже се удава. Говори ми за литература толкова непринудено, почти извинително, а всъщност аз умирам от гордост, че е мой. И след толкова време аз всеки ден, все повече, все ОЩЕ ПОВЕЧЕ ГО ИСКАМ. Искам да му предложа:

Всичко.

Довиждане.

2 коментара:

Анонимен каза...

Тея Дия, попаднах случайно на блога, от известно време се изкушавам от мисълта да пиша.Нека е сега- ще критикувам, ще хваля.Първо, надявам се символността на "3" да не е случайна..., после- изчиствайте постепенно клишетата като: всеки ден е Св. Валентин,сляп за реалността,другият- даденост...
Браво за: влюбването- двубой,насечения изказ- внушава напрежение,нетипичните епитети-СВИРЕПО сляп,МАЛКО студен душ...,мотивът-"кураж да се влюбиш",идеята за цикличност,повторяемост-основен литературен модел.Но не усещате ли, че се повтаряте, темите не се променят, не се развиват-кратък наратив на "предишното".Талант, мисля, има-идеи-вече не!?Пожелавам да сте като художниците - ден наблюдавам,час рисувам-отеделете време за това, какво искате да напишете, след това как да го "облечете" в думи.

Тея Дия каза...

Ооо, ужасно много благодаря за критиката! Имам нужда хората да не са ми приятели, за да могат да ме критикуват адекватно. :)))

Ще опитам да поработя над ИДЕИТЕ. Благодаря! :))