heartbeats

 

 impetus

и ние сподававено в укротения кратер  ще спим (Мария Вирхов) И ние, и ние. Чувства се като суеверие, денят е низ от заглавия, високо кръвно ...

 Само своето е истинско и само то ще бъде чуто.

Ужасна, трескава нощ. Варя се в компот от думи, секс сънища, вятър в щорите, виковете на Сава и един мъртвец, който упорито ми говори с мета...

Stretching the touch My ear touches                          the hair of some girl in the crowd, sunlight and a grey silhouette — I go deaf ...

Мило дете, Три години ще станат утре следобед. Слънчев знак, мое малко здравей, мое жилаво стръкче. Не познавам друг като теб да носи така з...

Като в онова стихотворение на Екатерина Йосифова съм - ''чиста радост, непожелаване''. С удивление наблюдавам органите си, с...

Търся моливчето. Сигурно си го забутал някъде, докато си забърсвал праха, който живя у нас, докато ни нямаше. И сега просто трябва да чета, ...

 un-knowing

Нито един облак не докосна небето девет дни.  На деветия ден пожелах да отбием от пътя и да видя къщата, която дядо построи и която след смъ...

Ти идваш в съня ми и най-после се осмеляваш. Вкусът ти е познат, макар да няма как да го познавам. Страшното е колко естествено се чувствам.

Сутринта по Графа: продавачите още мият подовете в магазините, мирише на препарат, на училище. Слънцето пада симетрично само върху едното кр...

Breaking bread beside the spring, Yourself mute And the village going to the mountain Stone by stone, A snake moves towards the water, Mythi...

Мило мое дете, вече 8 години от онази нощ, в която за пръв път чух плача ти. Ето ни днес, все ти шът-кам, все се опитвам да "намаля...

 Мирише на дъжд и липи. И на твоята дъвка.

 Поредната река. Коимбра е бяла и дантелена. В неделя няма никакви хора и докато отлагам третото еспресо, извървявам още десет километра. Вс...

Кориандър. Искам да го напиша, макар да съм сигурна, че ще запомня всеки вкус в Лисабон. Искам да знам българаските думи за всичко, което ям...

Леглото ти съвсем е отесняло. И в него - ти, нимбус, увит като мумия, далече от страха си от бури, напред към своето бъдещо тяло.

Преписвам от Габи идеята с въпросника на Пруст , струва ми се забавно. Кое смятате за най-голямото си постижение? Възстановимостта. Каква е ...

Какво струи от този фар, който бавно се появява и изчезва от дъното на нощта. Моята самота и аз седим в стари шезлонги. Около нас попукват щ...

Исках да ти пиша и след това видях, че не смъртта ти ме вълнува, а твоето отсъствие. Ти не си умрял, а и аз съм нежива. Опитвам се да те при...

Сладко като нож, горчиво като вечер, обемно като пещера и тънко като времето. Бавно като болка, бързо като сън, страшно като сянка, тихо кат...

Ето ме и тук, безделница, заскучала дваж и триж! Ана Ахматова Оказвам се на улица ''Ана Ахматова'', докато трае ремонтът вкъ...

Явно имам тип.

 Нетърпението да си легна? 

 Тази седмица експериментирах със самовнушенията. Все още не знам кое е истинско - дали привързаността към това да ти е зле или убеждението,...

Непрестанно мисля за борове, може би откакто и Самуил започна да се вглежда с особен интерес в тях, да ги брои, когато сме на път. В ума ми ...

Пойни птици. Или по-скоро птички, малки късове небе за нас. Мнима пролет запотява стъклата ни. Благодаря. За мен, за нас, за днес. Не знам з...