heartbeats
MENU
(Преместване във...)
За блога
Небесни тела
Контакти
▼
31.8.21
›
30.8.21
›
impetus
28.8.21
Етна
›
и ние сподававено в укротения кратер ще спим (Мария Вирхов) И ние, и ние. Чувства се като суеверие, денят е низ от заглавия, високо кръвно ...
23.8.21
Carnage
›
19.8.21
›
Само своето е истинско и само то ще бъде чуто.
18.8.21
›
Ужасна, трескава нощ. Варя се в компот от думи, секс сънища, вятър в щорите, виковете на Сава и един мъртвец, който упорито ми говори с мета...
17.8.21
Разтягане на допира, Владимир Трендафилов
›
Stretching the touch My ear touches the hair of some girl in the crowd, sunlight and a grey silhouette — I go deaf ...
14.8.21
Сава на 3
›
Мило дете, Три години ще станат утре следобед. Слънчев знак, мое малко здравей, мое жилаво стръкче. Не познавам друг като теб да носи така з...
9.8.21
normal people
›
Като в онова стихотворение на Екатерина Йосифова съм - ''чиста радост, непожелаване''. С удивление наблюдавам органите си, с...
4.8.21
Услуга
›
Търся моливчето. Сигурно си го забутал някъде, докато си забърсвал праха, който живя у нас, докато ни нямаше. И сега просто трябва да чета, ...
›
un-knowing
3.8.21
Третата къща
›
Нито един облак не докосна небето девет дни. На деветия ден пожелах да отбием от пътя и да видя къщата, която дядо построи и която след смъ...
19.7.21
›
Ти идваш в съня ми и най-после се осмеляваш. Вкусът ти е познат, макар да няма как да го познавам. Страшното е колко естествено се чувствам.
13.7.21
нула
›
Сутринта по Графа: продавачите още мият подовете в магазините, мирише на препарат, на училище. Слънцето пада симетрично само върху едното кр...
12.7.21
Фратура Векиа • Ребека Елсън
›
Breaking bread beside the spring, Yourself mute And the village going to the mountain Stone by stone, A snake moves towards the water, Mythi...
8.7.21
Самуил на 8
›
Мило мое дете, вече 8 години от онази нощ, в която за пръв път чух плача ти. Ето ни днес, все ти шът-кам, все се опитвам да "намаля...
1.7.21
›
Мирише на дъжд и липи. И на твоята дъвка.
27.6.21
›
Поредната река. Коимбра е бяла и дантелена. В неделя няма никакви хора и докато отлагам третото еспресо, извървявам още десет километра. Вс...
25.6.21
›
Кориандър. Искам да го напиша, макар да съм сигурна, че ще запомня всеки вкус в Лисабон. Искам да знам българаските думи за всичко, което ям...
20.6.21
син
›
Леглото ти съвсем е отесняло. И в него - ти, нимбус, увит като мумия, далече от страха си от бури, напред към своето бъдещо тяло.
18.6.21
›
Преписвам от Габи идеята с въпросника на Пруст , струва ми се забавно. Кое смятате за най-голямото си постижение? Възстановимостта. Каква е ...
17.6.21
Средата на юли / Силвия Чолева
›
Какво струи от този фар, който бавно се появява и изчезва от дъното на нощта. Моята самота и аз седим в стари шезлонги. Около нас попукват щ...
15.6.21
›
Исках да ти пиша и след това видях, че не смъртта ти ме вълнува, а твоето отсъствие. Ти не си умрял, а и аз съм нежива. Опитвам се да те при...
Дъното
›
Сладко като нож, горчиво като вечер, обемно като пещера и тънко като времето. Бавно като болка, бързо като сън, страшно като сянка, тихо кат...
2.6.21
›
Ето ме и тук, безделница, заскучала дваж и триж! Ана Ахматова Оказвам се на улица ''Ана Ахматова'', докато трае ремонтът вкъ...
25.5.21
›
Явно имам тип.
25.4.21
›
Нетърпението да си легна?
23.4.21
›
Тази седмица експериментирах със самовнушенията. Все още не знам кое е истинско - дали привързаността към това да ти е зле или убеждението,...
12.4.21
›
Непрестанно мисля за борове, може би откакто и Самуил започна да се вглежда с особен интерес в тях, да ги брои, когато сме на път. В ума ми ...
10.4.21
›
Пойни птици. Или по-скоро птички, малки късове небе за нас. Мнима пролет запотява стъклата ни. Благодаря. За мен, за нас, за днес. Не знам з...
‹
›
Начална страница
Преглед на уеб версията