heartbeats

Mакар да си известен с боклука си, носът ми те строи в своя regio olfactoria. Чакам черната сянка на маломерните ти улици. Ще гледам за в...

Харесвам Рами Малек, защото съдържа по нещо характерно от мъжете, в които съм била влюбена някога. Обичам да си пускам негови интервюта и да...

Пазачо на комплекса на Електра, миришеш на нечия глупава щерка.

T. го формулира много точно, усилие vs насилие. Всъщност що се отнася до отношението към физическите усещания, при мен versus няма. Разпозна...

Буквите ти ме затискаха като ръка под водата. Демиург, скърцаш упорито в паметта ми. Там съм бясно млада. Приветливо наивна, сладка в епил...

Да се протегна искам и да стигна медената ядка, златното сечение. Там където ни съм черна, нито бяла и не се погубвам от сравнения. Аз и...

112 седмици пише под един пост в инстаграм. Безкрайният скрол на времето е довел до секвенции от сторита. В мен се надига погнуса от това, ч...

Пресичам те околовръст и крачките ми те смаляват. Любовта ми е набъбнала, макар да не слизам отдавна на твоята гара. Глухи и изкорубени са у...

ягодите ти светът е твърда пръст

Имам много за учене. Дори когато нещо се изяснява, то е само привидно. В мен има лимит, който не мога сама да надскоча. И трябва ли? Малко...

Някой пее нещо на друг език и езикът все по-малко чужд е. Разбирам го, той пее Милост, милост, милост! И тялото ти е добро и разтегливо...

Дано дорисуваш стените на Космоса. За да не е мрак, за да има как след него да има. Смъртта е все по-допустима.

Не помня тялото си така дивно, но кротко. Всички резки на времето са започнали да се обичат, докато животът и зимата пишат сивото си стих...

Колко странна година... Безспорно след раждането на Сава като че ли и аз се родих отново. Затварям тригодишен цикъл, в който в личен план ми...

Косата ми ухае на мляко и парфюм, лъжица мед подавам ти в ръката, в черепа ми бял стои едно наум, нежно по устата целувам те.   Хеката ...

Кой плаче за тебе, палачо. Протрита скулата на милостта ти целува сълзите. Откъдето идваш, аз там съм боляла.

Какво работи поетът? Музика, танини, мед и архиви.

тих си като озон съм написала без да подозирам какво значи и чии ръце съм попивала с поглед преди да изчезнат в тъмното /винаги съм се ...

Докато отвътре ме чопли защо съм по-скоро затворен човек и дръпнатата ми фаза е много по-дълга от "посягащата", осъзнавам, че аз в...

I believe in your existence Dear Santa of To Each His Due.

Мръсното на черното е бяло. Яна Букова Твърде много неща ме натъжават напоследък и в привикването към смъртта (защото изначално тъгат...

Смее се в съня си. Пробожда ме същото нещо отпреди година, когато броях дните от цикъла си като обсебена. Защо не се получава, защо не с...

твърд център

зарежда се окото и просветва жълто във стомахчето на мрака. чете в страниците на забраната, рогат мъж ѝ пази вратата.

Правила съм това и преди . Изброяване на нещата, които ме влудяват. Оказва се, че имам доста повторения. Всичко това - в процеса на себеанал...

it was so absurd it hurt Г-ца Б. по латински език казваше, че словоредът е случаен и смисълът се разгадава само по падежите. В синтаксис...

Бялата пяна на утрото остава на устните ни. Да спрем тук, да останем завинаги тези двама, които инсценират смъртта си. 

да не правиш нищо за таланта си също е вид свобода. няма нужда от моите картофи, Силвия.

Виждала бе морето с осакатените му раци, изхвърлени като при Дюнкерк. Дълги дни, в които не помръдва, в бран от бронзовите завоеватели. В...

Стоенето в смущаващите чувства - лодка, в която неумело се полюшвам. Детронирам пластмасовото щастие, неистистинската оазисна хубост на д...